Изследване и оценка на капацитета на държавната администрация в България и насоки за добро - Съобщения/Събития — Проекти

Проект № КП-06-Н85/17 от 09.07.2025 г. „Изследване и оценка на капацитета на държавната администрация в България и насоки за добро управление“

Стопанска академия „Д. А. Ценов“ придоби специализиран статистически софтуер IBM SPSS Statistics по проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“

01.09.2026

В рамките на проект № КП-06-Н85/17 „Изследване и оценка на капацитета на държавната администрация в България и насоки за добро управление“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, в качеството си на партньор по проекта, придоби специализиран статистически софтуер IBM SPSS Statistics.
Придобиването е в съответствие с финансовата обосновка на проекта, в която изрично е предвидено използването на SPSS version 29, и е свързано с изпълнението на научноизследователските дейности по обработка и анализ на данните от предвидените емпирични проучвания.
Съгласно работната програма на проекта РП 3 „Обработка и анализ на данни“ включва обработката на данните от проведените емпирични проучвания, анализа на връзките и зависимостите между отделните компоненти на административния капацитет и последващото изчисляване на предвидените обобщени оценки и интегрални показатели. Използването на специализиран статистически и аналитичен инструментариум ще подпомогне систематизирането, обработката и интерпретацията на събраната информация и изчисляването на индекс на административния капацитет и неговите компоненти.
За осигуряване на необходимата специализирана софтуерна среда са доставени три безсрочни лиценза IBM SPSS Statistics Base Authorized User, както и безсрочни лицензи за специализираните модули IBM SPSS Advanced Statistics, IBM SPSS Forecasting и IBM SPSS Regression. Към лицензите е включена 12-месечна софтуерна поддръжка и абонамент (Software Subscription & Support), осигуряващи достъп до актуализации и нови версии през периода на поддръжката. Общата стойност на доставката е 9 432 евро с включен ДДС.
IBM SPSS Statistics е професионална среда за статистическа обработка и анализ на данни, широко приложима при провеждането на икономически, социални и управленски изследвания. Базовият продукт и придобитите специализирани модули предоставят възможности за подготовка и трансформиране на данни, описателен и изводен статистически анализ, проверка на статистически хипотези, изследване и моделиране на зависимости, регресионен анализ, анализ на времеви редове и разработване на прогнозни модели.
Използването на специализирания софтуер ще подпомогне изследователския екип при обработката, анализа и интерпретацията на емпиричните данни, събрани в хода на проекта, и ще осигури необходимата аналитична среда за изпълнение на предвидените изследователски задачи и постигане на заложените научни резултати.
Придобиването на IBM SPSS Statistics допринася и за укрепване на изследователската инфраструктура на Стопанска академия „Д. А. Ценов“, като осигурява съвременен специализиран инструментариум за прилагане на количествени методи при изследването и оценката на административния капацитет в България.
Проект № КП-06-Н85/17 „Изследване и оценка на капацитета на държавната администрация в България и насоки за добро управление“ се изпълнява съвместно от Университета за национално и световно стопанство и Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов и е финансиран от Фонд „Научни изследвания“.

Прегледани и анализирани са добри практики по предоставяне на добро управление

16.03.2026

Съвместен изследователски екип от СА „Д. А. Ценов“ и УНСС разработи доклад, в който представи резултатите от извършен преглед и критичен анализ на добри практики по предоставяне на добро управление.
Целта на доклада е да обобщи свършеното от екипа в рамките на Дейност 3. „Преглед на добри практики по предоставяне на добро управление“ от Работен пакет 1 „Кабинетно проучване“ на проект № КП-06-Н85/17 „Изследване и оценка на капацитета на държавната администрация в България и насоки за добро управление“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, както на национално ниво, така и в чужбина, като изведе практики с висока институционална приложимост към българската административна и законодателна среда.
На основата на проведени няколко работни срещи, мозъчна атака и експертни консултации се прецени разработката да се фокусира върху сканиране на текущото състояние в ключови области на модернизация на управлението и реформи, като анализът се ограничи до следните три нива:

Ниво „Политики и законодателство: Регулаторна реформа“;
Ниво „Дигитализация и изкуствен интелект“;
Ниво „Човешки капитал и гъвкаво управление“.

От методологическа гл.т. анализът се основава на контент анализ на документи и сравнително-институционален подход, комбиниращ нормативна оценка и функционална интерпретация.
При подготовката на разработката са съблюдавани следните три ограничителни условия:

Прегледът на добрите практики е ограничен до посочените три нива – правене на политики и закони, технологии и човешки капитал. Извън обсега на доклада остават добри практики, които могат да бъдат идентифицирани, съблюдавайки други квалификационни характеристики.
Анализът се основава основно на публично достъпната информация в сайтовете на следните организации:
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);
Обсерваторията за иновации в публичния сектор към ОИСР (OPSI);
Европейската комисия (ЕК);
Института по публична администрация (ИПА);
Европейския институт по публична администрация (EIPA);
Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ);
Фондацията за реформи в местното самоуправление (ФРМС).
Информацията в проучването е актуална към 15.03.2026 г.

За целите на доклада се приема, че термините „изпълнителна власт“, „държавна администрация“ и „органи на изпълнителната власт“ са синоними, така че анализът се отнася до всички структури на държавната администрация, независимо от това как те са наименувани в различните източници.
Разработката представя резултатите от проведено проучване на добри практики за добро управление в структурите на държавната администрация, както на национално ниво, така и в чужбина. На основата на проучени множество източници, критично анализирайки и систематизирайки добри практики в дейността на държавната администрация в България и по света, са изведени набор от практики, които са класифицирани в следните три нива:
На ниво „Политики и законодателство: Регулаторна реформа“ са представени добри практики от:

Доклад на ОИСР „По-добри практики за регулиране в Европейския съюз 2025 г.“ (добри практики „Централен регулаторен надзор“, „Ранно участие на заинтересованите страни“, „Пропорционалност и прагов подход при оценката на въздействието“, „Систематичен анализ на регулаторни алтернативи“, „Последваща (ex post) оценка и затваряне на цикъла на политиката“, „Преглед на регулаторния „сток“ (съществуващата нормативна уредба) и намаляване на тежестите“);
Изследване на ОИСР „Перспективи на регулаторната политика за 2025 г.;
Казуси и инструментариум на OPSI - Обсерваторията за иновации в публичния сектор към ОИСР (добри практики от Естония, Финландия, Южна Корея, Канада и Франция);
Инструментариум за по-добро регулиране на Европейската комисия (Програма за регулаторна пригодност и платформа „Готови за бъдещето“, Анализ на разходите и ползите - Cost-Benefit Analysis, Мултикритериен анализ на решенията - Multi-Criteria Decision Analysis, Проверка на конкурентоспособността - Competitiveness Check).

На ниво „Дигитализация и изкуствен интелект“ проучването и критичният анализ откроиха следните добри практики:

X-ROAD Trust – Трансграничен обмен на данни (Естония и Финландия);
K-VoM – система за разпознаване на „фишинг“ обаждания в Южна Корея;
MyInfo – електронен профил на гражданите на Сингапур за онлайн транзакции;
Singpass – национална дигитална идентичност на Сингапур;
PagoPA – национална инфраструктура за дигитални плащания, Италия;
BRISE-Vienna – преглед на разрешителни за строеж с помощта на изкуствен интелект, Австрия.

На ниво „Човешки капитал и гъвкаво управление“ внимание е обърнато на следните добри практики:

Програма „Свободни агенти“ (Free Agents) – Канада;
Програма „MindLab“ (Лаборатории за умения“) – Дания;
Португалска лаборатория за публични иновации (LabX) – Португалия;
Гъвкаво работно място и мобилност – Австралия;
Алгоритмично управление на талантите - Сингапур (партньор на ОИСР).

Анализът е разширен с проучване на добри практики на:

Института по публична администрация (База данни с добри практики, Конкурси за добри практики, Изследвания, проучвания и анализи);
Европейски награди в публичния сектор (EPSA) на Европейския институт по публична администрация (EIPA);
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;
Националното сдружение на общините в Република България;
Фондация за реформи в местното самоуправление.

Добрите практики са ценен ресурс, който може да бъде полезен в дейността на българските административни органи, имащи потенциала както да подобрят отделни аспекти на работата, така и цялостното им представяне. Отчитайки факта, че публичната администрация е призвана да работи не конкретно за себе си, а за обществото, всяко подобрение в нейната дейност би имало положително отражение върху общественото мнение за административния капацитет на организациите от публичния сектор, а това, освен повишаване на доверието, ще донесе и явни ползи за гражданите и бизнеса.
В доклада са дадени препоръки за предприемане на целенасочени действия от страна на компетентните органи за внедряване на работещи практики, доказали своите възможности за предоставяне на добро управление.

Извършен бе контент анализ на стратегически документи, регламентиращи дейността на изпълнителната власт в България

12.01.2026

Съвместен изследователски екип от СА „Д. А. Ценов“ и УНСС разработи доклад, в който представи резултатите от извършен контент анализ на стратегически документи, регламентиращи дейността на изпълнителната власт в страната.
Целта на доклада е да обобщи свършеното от екипа в рамките на Дейност 2. „Контент анализ на стратегически документи“ от Работен пакет 1 „Кабинетно проучване“ на проект № КП-06-Н85/17 „Изследване и оценка на капацитета на държавната администрация в България и насоки за добро управление“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, като даде отговор на въпросите какъв е техният предмет, какви са целите им, осигурени ли са финансово, организационно и кадрово.
На основата на проведени няколко работни срещи, мозъчна атака и експертни консултации бяха изведени следните стратегически документи като имащи най-пряко отношение към доброто управление и държавната администрация:

Стратегия за модернизиране на държавната администрация от присъединяване към интегриране, 2002-2005;
Стратегия за управление на човешките ресурси в държавната администрация 2006-2013;
Стратегия за децентрализация за периода 2006-2015 г.;
Европейска стратегия за иновации и добро управление на местно ниво от 2007 г. на Съвета на Европа.
Стратегия за развитие на държавната администрация 2014-2020;
Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014-2020;
Стратегия за децентрализация 2016-2025 г.;
Стратегия за развитие на вътрешния контрол в публичния сектор на Република България 2018-2020 г.;
Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“;
Доклад за състоянието на администрацията за 2024 г.;
Докладът на ОИСР „Укрепване на иновативния капацитет на публичния сектор на България“ от 2024 г.;
Документът на ИПА „Европейски практики в доброто управление и административната дейност“ от 2015 г.
Инициативата на ЕК „Компас на ЕС за възобновяване на конкурентоспособността и осигуряване на устойчив просперитет“;
Методика за оценка на доброто управление в общините на Омбудсмана на Република България от 2009 г.;
Оперативна програма „Административен капацитет 2007-2013“;
Оперативна програма „Добро управление 2014-2020“.

При подготовката на разработката са съблюдавани следните две ограничителни условия:
1. Контент анализът на стратегически документи за развитие и модернизиране на държавната администрация в България се ограничава до горепосочените шестнадесет стратегии, планове, програми, доклади и др.п. Извън обхвата на доклада остават всички други документи, които регулират приложното поле на държавната администрация.
2. Контент анализът обхваща стратегически документи, които имат най-пряко отношение към доброто управление и държавната администрация за периода 2013-2025 г. Извън обсега на доклада остават документи, действащи преди или след горепосочения период.
С оглед съпоставимост на данните, контент анализът следва обща логика по отношение на изследваните стратегически документи. В структурно отношение представянето на резултатите от проучването на всички стратегии, планове, програми, доклади и други документи е декомпозирано в дванадесет аспекта, както следва:

Наименование на стратегическия документ;
Година на приемане/влизане в сила;
Период на действие;
Орган, който го приема/издава;
Процедура по съгласуване с други органи/организации;
Предмет на стратегическия документ;
Цели на стратегическия документ;
Финансово, организационно и кадрово осигуряване за изпълнение на стратегическия документ;
Кои администрации имат отношение към действието на документа;
Положителни (силни) страни на стратегическия документ;
Негативни (слаби) страни на стратегическия документ;
Обща оценка на стратегическия документ.

За целите на разработката се приема, че термините „изпълнителна власт“, „държавна администрация“ и „органи на изпълнителната власт“ са синоними, така че анализът се отнася до всички структури на държавната администрация, независимо от това как те са наименувани в различните източници.
Докладът представя резултатите от проведено научно изследване - анализ на съдържанието (контент анализ) на основните стратегически документи, регламентиращи дейността на държавната администрация в Република България. На базата на дванадесет критерия и анализирани шестнадесет стратегии, планове, програми, доклади и други с фокус развитие и модернизиране на администрацията, е генерирана база данни с информация за техния предмет, цели, положителни и негативни страни, както и дали са осигурени финансово, организационно и кадрово.
Притеснителен е фактът, че към м. януари 2026 г. у нас няма действаща стратегия, програма или друго, което да ангажира усилията на държавните органи по отношение по-нататъшната модернизация на администрацията. Причините за тази липса може да са изключително турбулентните последни пет години, съпътствани с множество извънредни парламентарни избори, проблеми при формиране на правителства и честата им смяна, непълните мандати и кратките цикли на публичното управление, всички те в своята съвкупност водещи и до несигурност у администрацията, трудности при целеполагането и неяснота за финансовото и кадрово обезпечаване дейността на публичния сектор.
Необходимо е в най-скоро време тези проблеми да бъдат преодолени, да се формира консенсус у управляващите за приоритети на държавното управление, от които има нужда не само администрацията, но и обществото (вкл. бизнесът), тъй като то е потребител на публичните услуги. Общественият живот е силно динамичен, подложен на множество вътрешни и външни предизвикателства, както и очаквания за добро и разумно публично управление при отчитане на публичния интерес, а не водено от лични и теснопартийни мотиви. Доверието към държавната администрация силно зависи от качеството на нормативната и стратегическа рамка, на първо място, допълнено от реални действия при прилагането им, на второ.

Анализирана бе актуалната нормативна уредба, регламентираща дейността на изпълнителната власт в България

06.10.2025

Съвместен изследователски екип от СА „Д. А. Ценов“ и УНСС разработи доклад, в който представи резултатите от извършен анализ на актуалната нормативна уредба, регламентираща дейността на изпълнителната власт в страната.
Целта на доклада е да обобщи свършеното от екипа в рамките на Дейност 1 „Анализ на актуалната нормативна уредба, регламентираща дейността на изпълнителната власт в Република България“ от Работен пакет 1 „Кабинетно проучване“ на проект № КП-06-Н85/17 „Изследване и оценка на капацитета на държавната администрация в България и насоки за добро управление“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, като даде отговор на въпроса дали и до каква степен тя е достатъчно всеобхватна, ясна, модерна и приложима.
На основата на проведени няколко работни срещи, мозъчна атака и експертни консултации, като най-пряко свързани с дейността на изпълнителната власт бяха определени следните нормативни актове:

Административнопроцесуален кодекс (АПК);
Закон за администрацията;
Закон за държавния служител;
Закон за публичните финанси;
Закон за електронното управление;
Закон за достъп до обществена информация;
Закон за защита на класифицираната информация;
Закон за противодействие на корупцията;
Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество;
Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление;
Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА);
Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор;
Закон за вътрешния одит в публичния сектор.

При подготовката на разработката са съблюдавани следните две ограничителни условия:
1. Анализът на приложимата към дейността на изпълнителната власт в страната нормативна уредба се ограничава до горепосочените един кодекс и дванадесет закона. Извън обхвата на доклада остават всички други нормативни/поднормативни актове, които регулират приложното поле на държавната администрация.
2. Анализът на нормативната уредба обхваща периода 01.01.2013 – 31.08.2025 г. Извън обсега на доклада остават предходни или последващи техни изменения и допълнения.
С оглед съпоставимост на данните, анализът на нормативната уредба следва обща логика по отношение на изследваните кодекс и закони. В структурно отношение представянето на резултатите от проучването на всеки нормативен акт е декомпозирано в десет аспекта, както следва:

Наименование на нормативния акт;
Година на приемане/влизане в сила;
Брой изменения и допълнения от приемането на акта до 31.08.2025 г.;
Брой изменения и допълнения за периода 01.01.2013 - 31.08.2025 г.;
Брой изменения и допълнения за всяка отделна година за периода 2013 - 2025 г.;
Приложно поле на действие на закона;
Кои администрации попадат под регулациите на закона;
Положителни (силни) страни на нормативния акт;
Негативни (слаби) страни на нормативния акт;
Обща оценка на нормативния акт.