С представяне на третата си книга проф. д.ик.н. Петко Петков отпразнува в Свищовската академия своята 95-годишнина

Проф. д.ик.н. Петко Петков – доайен на Стопанска академия „Димитър А. Ценов”, отпразнува 95-ата си годишнина в свищовската Алма матер с представяне на мемоарната си книга „Времена” (Живот през три епохи). На представянето на третата поредна книга на проф. Петков присъстваха ректорът – доц. д-р Иван Марчевски, зам.-ректорите – проф. д-р Марияна Божинова и доц. д-р Тодор Кръстевич, председателят на Общото събрание – проф. д.н. Борислав Борисов, преподаватели, служители, бивши студенти и докторанти на проф. Петков, които са настоящи преподаватели в Стопанската академия, членове на Алумни клуба на ветераните – колеги на автора. Биографични данни за научния и обществения живот на рожденика представи ръководителят на катедра „Обща теория на икономиката” – доц. д-р Людмил Несторов, който е бил студент на проф. Петков. 



Роден на 07.12.1924 г. в с. Градешница, община Криводол, област Враца, проф. д.ик.н. Петко Иванов Петков завършва висшето си образование във ВИИ „К. Маркс” (днес УНСС) през 1956 г., специалност „Политическа икономия”. На Свищовското висше училище посвещава 33 години от живота си – през 1958 г. е приет за асистент по „Политическа икономия”, а от 1972 г. до пенсионирането си през 1991 г. е ръководител на катедра „Политическа икономия”. Благодарение на проф. Петков, катедрата се разширява, натрупва научен и преподавателски капацитет, и става една от най-големите и престижни катедри в Академията. След пенсионирането си той не прекратява връзките си със Свищовското висше училище. Продължава да работи на граждански договор като научен ръководител на специализанти, дава научни и бизнес консултации, прави бизнес оценки, изявява се като много успешен мениджър на научните списания, издавани от Академично издателство „Ценов” и привлича доста средства за тяхната издръжка, което е добра основа за съществуването им и до днес. 
Освен като учен и преподавател, проф. Петков е ангажиран сериозно и с активна обществена дейност. Той е основател и председател на Граждански комитет за продължаване строителството на АЕЦ „Белене” и на Алумни клуб на преподавателите - ветерани в Стопанската академия. Известен е със своите хобита лов, риболов, нумизматика. Обича да се занимава със земеделие, обича туризма и има афинитет към литературата и театъра още от малък. През 1957 г. сключва брак със своята единствена и обичана съпруга – Стефка Петкова. Горд баща е на двама сина, осъществени като хора на изкуството, работещи като режисьори и актьори в театъра и киното. Има двама внука и две внучки. 



Новата книга на проф. Петков „Времена” представя спомени за неговия живот от раждането му до днес. Подзаглавието на книгата – „Живот през три епохи” показва, че той е съвременник на последните 95 години от общественото и икономическото развитие на България. Авторът представя собствената си гледна точка, разказва рационално и емоционално за много от най-важните събития, случили се в страната през тези години. В книгата си проф. Петков обособява следните три периода от своя живот и живота в страната: Примитивен капитализъм (1924-1944 г.) или времето на Царство България; Тоталитарен социализъм и планово стопанство (1944-1989 г.); Либерална демокрация и пазарно стопанство от 1990 г. до днес. Професорът не прави научен, а свой собствен човешки анализ на събитията, случили се в страната и пречупени през неговия поглед, размисли и усещане за тях. Представя и своето родословно дърво с почти 200-годишна история. Увлекателно разказва за своето детство, ученическите си години и първите житейски премеждия, за тежкия бит на село, но и за щастливото детство. Спомня си за началото на Втората световна война и окупацията на страната от войските на Вермахта, за жестоките убийствени бомбардировки в София през 1943-1944 г. от английските и американските бомбардировачи, за церемонията по погребението на цар Борис III, за посрещането на партизанския отряд „Гаврил Генов” в родното му село и после във Враца, за установяването на властта на Отечествения фронт, за създаването на новата българска армия, за кооперирането и национализацията, за изграждането на новото българско селско стопанство, индустрия, администрация, здравеопазване и образование. Всичко това авторът представя от първо лице чрез срещите и впечатленията му с много и различни, както обикновени, така и известни в страната хора. В книгата е отразена и голяма част от историята на Стопанска академия „Димитър А. Ценов”. Авторът разказва за срещи и съвместни дейности с първия ректор – проф. Димитър Бъров, с акад. Никола Михов, чието име носи академичната библиотека, с видни учени - създатели на Свищовското висше училище.
На представянето на книгата присъства и първородният син на автора – д-р изк. Сашо Петков, който режисира онлайн Студентския театър при СА „Д. А. Ценов”. Той прочете разказа „Сашо и детското кошче”, в който е описана случка от първите дни на семейството в Свищов. 
Проф. Петков сподели какво го е подтикнало да напише третата си книга и благодари на академичното ръководство и на издателство „Ценов” за оказаното съдействие. Ректорът връчи на автора почетния знак на Висшето училище и поздравителен адрес, като подчерта безспорния му принос към образователната марка „Стопанска академия”. Доц. Марчевски сподели и свои спомени като студент на проф. Петков. С много обич, топлота, възхищение и благодарност, голяма част от присъстващите на срещата споделиха спомени от работата си с проф. Петков, който е бил за тях колега, преподавател, ментор или пример за професионални и за човешки взаимоотношения. 


 

С нескрито вълнение професорът благодари за засвидетелстваното му признание и уважение. Той припомни на академичната общност за дълга, който има към Дарителя и към първостроителите на Свищовското висше училище, които по думите му, са дали пример как може да се работи всеотдайно за една кауза. Проф. Петков призова в настоящите трудни времена всички да работят сплотено за развитието и авторитета на Стопанска академия „Димитър А. Ценов”. С благодарност за големия интерес и академично признание проф. Петков положи подпис с лично послание в книгата, която подари на всеки, присъствал на срещата.