ВЪПРОСНИЦИ | ФАКУЛТАТИВНИ СЕМИНАРИ | ПОМОЩ | ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ

 ТЕМИ ПО ФИЛОСОФИЯ*

Доц. д-р Иван Върбанов

(за студентите от редовно и задочно обучение)

ФИЛОСОФИЯ И КУЛТУРА

1.   Проблемът за рационалността. Типове рационалност – синхронен и диахронен аспект на изследването им. Типове научна рационалност. ("Философия - Работа върху фундаменталната култура", “Систематична философия”, с. 5 –17 и 215 –218)

2.   Философията като тип рационалност. Същност и специфика на философската рефлексия.  Проблемът за категориите. Философската проблематика. ("Философия - Работа върху фундаменталната култура")

3.   Фундаментални категории на човешката култура. Категориалната структура на културата. Пространство и време. Необходимост и свобода. Възможност и действителност. ("Философия - Работа върху фундаменталната култура")

4.   Категориалното моделиране на реалността. Светът и неговият порядък. Космология и космогония. Натурфилософия, метафизика, онтология. Онтологическите модели. Проблемът за единството и многообразието. ("Философия - Работа върху фундаменталната култура")

5.   Категориален анализ и синтез. Генетични връзки. Структурни връзки. Същностни връзки. ("Философия - Работа върху фундаменталната култура")

6.   Проблемът за познанието. Битие и познание (гносеологическите направления). Фундаментални мисловни операции. Съдържателно и формално знание. ("Философия - Работа върху фундаменталната култура")

7.   Основи на теоретичната култура. Видове и степени на познанието. Основни елементи на научното познание. Основни методи на познание. Основни функции на познанието. ("Философия - Работа върху фундаменталната култура")

8.   Проблемът за основанията на науката. Категорията основание. Типове изследване на основанията на науката. Епистемологическите критерии за обосноваване на научното познание. Рационализъм и априоризъм. Парадоксът на просветения емпиризъм. Опитът на Кант да реши дилемата. Имплицитният априоризъм на прагматизма. ("Метаморфозите на априорното икономическо познание", с. 13-34.)

9.   Опити за обосноваване на научните твърдения. Разбирания за познанието. Истината, църковната власт и Галилей. Хуманистите и църквата. Авторитетът на оправдаването и ролята на Бейкъновия  метод. Допусканията на Бейкън. Вътрешните противоречия на"научния метод". Проблемът за безкрайния регрес. Психологизъм, антропоморфизъм и есенциализъм. Епистемология или методология. Индуктивизъм. Конвенционализъм. Анти-сенсуализмът като социална теория на познанието. ("Метаморфозите на априорното икономическо познание", 2006, с. 34-54.)

10. Априорно и апостериорно. Априорно/апостериорно и аналитично/синтетично. Априорно/апостериорно и търсенето на доказателство. Априорно/апостериорно и необходимо/условно. Значение на термина "опит". Значение на "независим" (от опита). Дефиниране на независимостта на априорното. ("Метаморфозите на априорното икономическо познание", 2006, с. 54-65.)

Философия и наука

11. Философията на науката в началото на ХХ век. Съвременният емпиризъм. Проблемът за езика на науката във философията на Ръсел и Витгенщайн. Опит и теория във възгледите на учените от Виенския кръг. (Някои философски учения след Хегел)

12. Модели на научното развитие във възгледите на Попър, Кун, Лакатош и Файерабенд. Логика и ръст на научното знание. Парадигмалност на научното развитие. Изследователските програми. Методологически и теоретически плурализъм. (Някои философски учения след Хегел)

13. Философски анализ на теоретичните обяснения. Концепции за основанията и истинността на научното обяснение. Законите на природата. Индукцията и законите на природата. Проверка на законите . Типове научни закони. Здравият разум и научното обяснение. ("Философия - Работа върху фундаменталната култура", Философия и методология на социалните науки, с. 16-43)

14. Същност и специфика на научните теории – философски анализ. Законите, теориите и техните термини. Обяснителната сила на теориите. Операционализъм и реализъм. ("Философия - Работа върху фундаменталната култура", Философия и методология на социалните науки, с. 43-58)

15. Характер и специфика на социалните науки. Предметът на социалните науки. Духовните феномени и социалните науки. Методите на социалните науки. Познавателните резултати на социалните науки. ("Философия - Работа върху фундаменталната култура", Философия и методология на социалните науки, с. 59-73; 109-129; Систематична философия, с. 239-255)

16. Проблемът за социалните закони. Социални закони и закони на историческото развитие. Междукултурното генерализиране. Идеалните типове. Проверка на социалните закони. Корелация. ("Философия - Работа върху фундаменталната култура", Философия и методология на социалните науки, с. 74-94)

17. Философски анализ на теоретичните обяснения в социалните науки. Причинното обяснение на индивидуалното поведение. Характер и специфика на обяснението в социалните науки. Типове обяснения в социалните науки. ("Философия - Работа върху фундаменталната култура", Философия и методология на социалните науки, с. 94-108; 130-189)

18. Проблемът за предвиждането в социалните науки. Обяснение и предвиждане. Дългосрочните социални предвиждания. Краткосрочните социални предвиждания. Предвиждания, закони и тенденции. ("Философия - Работа върху фундаменталната култура", Философия и методология на социалните науки, с. 190-198)

19. Социални науки, ценности и идеология. Факти и ценности. Моралните съждения и свободната от ценности наука. Идеология, обективност и истина в социалните науки. ("Философия - Работа върху фундаменталната култура", Философия и методология на социалните науки, с. 199-232)

ФИЛОСОФИЯ И ИКОНОМИЧЕСКА НАУКА

20. Философски проблеми на обособяването и развитието на икономическата наука. Ф. Кене, Адам Смит и Дж. Ст. Мил. (Философски проблеми на социалните науки: ХVІІ - началото на ХХ век І глава, параграф 7; ІІІ глава;VІ глава, пар. 1; VІІ глава, пар. 8 - VІІІ глава, пар. 1.)

21. Философски проблеми на икономическата наука. Стандарти за научност в икономическата сфера. Рационален избор и предпочитания. Теория за рационалността на егоистичните икономически агенти. Богатство и рационален избор. Пътища за преодоляване ограничеността на нормативния икономикс. Философски проблеми на някои особени категории икономически знания. ("Метаморфозите на априорното икономическо познание", с. 109-114, 120-128.)

22. Явният априоризъм в икономическата наука. Класическата философия на икономиuката според Джон Ст. Мил. Австрийската философия на икономическата наука според Карл Менгер. Неокласическата философия на икономикса според Лайънъл Робинз. Сродни възгледи. Неоавстрийската философия на икономическата наука: Лудвиг фон Мизес. ("Метаморфозите на априорното икономическо познание", с. 238-146.)

23. Скритият априоризъм в икономическата наука. Методологията на икономикса. Действителната методология на икономистите. Методологията като имплицитна априорна програма. Основанията като проблеми в "имплицитната програма". ("Метаморфозите на априорното икономическо познание", с. 146-159.)

24. Проблемът на Хюм в икономическата наука. Исторически преглед на проблема за индукцията в икономическата теория. Проблемът за конвенциите. Противоречивата практика на икономическата методология. Останките от индуктивизма. (Основен текст: Метаморфозите на априорното икономическо познание, с. 160-177.)

25. Конвенционализмът в икономическата професия. Социалният механизъм на професията. Учебниците. Професионалните срещи. Катедрите и учебните програми. Конвенционализмът и методологията на математическия икономикс. (Основен текст: Метаморфозите на априорното икономическо познание, с. 279-289.)

26. Индивидуализмът и холизмът в икономическата наука. Индивидуализмът като изследователска програма. Институционален индивидуализъм. Атомизъм, психологизъм и индуктивизъм. Атомизмът като част от имплицитната програма на теоретичната икономика. ("Метаморфозите на априорното икономическо познание", с. 177-202.)

27. Философска рефлексия върху емпиричното икономическо познание. Икономическият факт и илюзията за непосредственото знание. Пред-научните мнения и тяхното осъзнаване. Форми на априорната философия на познанието. Есенциализъм и историцизъм. Икономическият научен дискурс и естественият език. Пророкуващата икономическа наука. Икономическата теория и теоретичната традиция. Икономически обекти, икономическа теория и икономическа мета-теория. ("Метаморфозите на априорното икономическо познание", с. 216-237.)

28. Обектът на икономическата наука. Икономическият факт. Опити на емпириците за отстъпление от априоризма. Априорни теории в действие. Възможна ли е ценностна неутралност на техниките? Конструиране на хипотезите и аналогията. Модел и теория. ("Метаморфозите на априорното икономическо познание", с. 237-260.)

29. Логиката на научния процес. Йерархията на епистемологическите действия. Системата от твърдения и систематичната емпирична проверка. Епистемологическите двойки. Границите на научното икономическо познание. "Валидност" на икономическото знание. Икономическата наука - свободна от ценностни съждения. ("Метаморфозите на априорното икономическо познание", с. 261-269, 289-294.)

30. Съвременни направления в икономическата методология. Методологиите на Джон Мейнард Кейнс, Милтън Фридмън, Фридрих Хайек, икономиката на предлагането и на рационалните антиципации. (Основен  текст: ТУК; Допълнителни текстове: Философия и методология на социалните науки, с. 85-88; Систематична философия, с. 305-327)

Внимание!  * Теми от 1 до 7 и 11, 12, а също и техните презентации, са разработвани върху основата на материали, писани от доц. д-р Атанас Григоров и публикувани в съвместните ни учебници.

                      1. Всички планове на темите можете да намерите в компресиран вид ТУК.

                     2. Указаната в скоби, с курсив (италик) литература е разделена в три групи: въвеждаща, основна и допълнителна. Въвеждащата  литература Ви насочва към основните проблеми, техните решения и авторите на тези решения. Тя обяснява значението на термините,  с които проблемите и техните решения се формулират.

За самата разработка на въпросите използвайте основната и допълнителната литература. Използвайте цялата си налична ерудиция, използвайте творческите си способности. Разработете собствена структура на изложение на въпроса. Не сте задължени да ползвате единствено указаната литература. На сайта по философия, в раздела “Източници на информация”  ще намерите заглавията на учебници, издавани в други ВУ, монографии, статии и т. н.

Посочената в скоби въвеждаща литература ползвайте главно за формирането на речник, изясняването на същността на обсъжданите в рамките на курса проблеми и смисъла на техните решения и т. н.

ЗА НАС | КАРТА НА САЙТА | ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА | СПИСАНИЕ "ДИАЛОГ" | СИСТЕМА НА ОБУЧЕНИЕТО |

Свищов

Катедра "История, философия, социология"